местя

Речник на българския език

мѐстя преходен глагол от несвършен вид (тип 173ti) редактиране

Значение

мѐстиш, мин. св. мѐстих и местѝх, мин. прич. мѐстил и местѝл, несв.; Какво. Променям мястото на нещо. Местя стола до прозореца.
местя се. 1. — Сменям мястото си. Местя се по-близо до телевизора.
2. Сменям жилището си или местоживеенето. Местя се от София в Ню Йорк.

Грешни изписвания (1)

  • местъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице мес-тя мес-тим
2 лице мес-тиш мес-ти-те
3 лице мес-ти мес-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице мес-тих мес-тих-ме
2 лице мес-ти мес-тих-те
3 лице мес-ти мес-ти-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице мес-тех мес-тех-ме
2 лице мес-те-ше мес-тех-те
3 лице мес-те-ше мес-те-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице местил съм местила съм местило съм местили сме
2 лице местил си местила си местило си местили сте
3 лице местил е местила е местило е местили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях местил бях местила бях местило бяхме местили
2 лице беше местил беше местила беше местило бяхте местили
3 лице беше местил беше местила беше местило бяха местили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще местя ще местим
2 лице ще местиш ще местите
3 лице ще мести ще местят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм местил ще съм местила ще съм местило ще сме местили
2 лице ще си местил ще си местила ще си местило ще сте местили
3 лице ще е местил ще е местила ще е местило ще са местили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да местя щяхме да местим
2 лице щеше да местиш щяхте да местите
3 лице щеше да мести щяха да местят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм местил щях да съм местила щях да съм местило щяхме да сме местили
2 лице щеше да си местил щеше да си местила щеше да си местило щяхте да сте местили
3 лице щеше да е местил щеше да е местила щеше да е местило щяха да са местили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице местел съм местела съм местело съм местели сме
2 лице местел си местела си местело си местели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице местил съм местила съм местило съм местили сме
2 лице местил си местила си местило си местили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм местил била съм местила било съм местило били сме местили
2 лице бил си местил била си местила било си местило били сте местили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да местя щяла съм да местя щяло съм да местя щели сме да местим
2 лице щял си да местиш щяла си да местиш щяло си да местиш щели сте да местите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм местил щяла съм да съм местила щяло съм да съм местило щели сме да сме местили
2 лице щял си да си местил щяла си да си местила щяло си да си местило щели сте да сте местили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих местил бих местила бих местило бихме местили
2 лице би местил би местила би местило бихте местили
3 лице би местил би местила би местило биха местили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
мес-ти мес-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род мес-тен
непълен член мес-те-ния
пълен член мес-те-ни-ят
женски род мес-те-на
членувано мес-те-на-та
среден род мес-те-но
членувано мес-те-но-то
множествено число мес-те-ни
членувано мес-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род мес-тил
непълен член мес-ти-лия
пълен член мес-ти-ли-ят
женски род мес-ти-ла
членувано мес-ти-ла-та
среден род мес-ти-ло
членувано мес-ти-ло-то
множествено число мес-ти-ли
членувано мес-ти-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род мес-тел
женски род мес-те-ла
среден род мес-те-ло
множествено число мес-те-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род мес-тещ
непълен член мес-те-щия
пълен член мес-те-щи-ят
женски род мес-те-ща
членувано мес-те-ща-та
среден род мес-те-що
членувано мес-те-що-то
множествено число мес-те-щи
членувано мес-те-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

мес-тей-ки