местел

Речник на българския език

1. местел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

местел е производна форма на местя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. местел — мин. деят. несв. прич. м. р.

местел е производна форма на местя (мин. деят. несв. прич. м. р.).