местило

Речник на българския език

1. местило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

местило е производна форма на местя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. местило — мин. деят. св. прич. ср. р.

местило е производна форма на местя (мин. деят. св. прич. ср. р.).