любвеобилен

Речник на българския език

любвеобѝлен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

любвеобѝлна, любвеобѝлно, мн. любвеобѝлни, прил. Който е способен да обича силно или много хора едновременно. Любвеобилна жена. Любвеобилно коте.
същ. любвеобѝлност, любвеобилността̀, ж.

Грешни изписвания (8)

  • любвеобвилен
  • любвеобилин
  • любвеубилен
  • любвеубилин
  • любвиобилен
  • любвиобилин
  • любвиубилен
  • любвиубилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. люб-ве-о-би-лен
непълен член люб-ве-о-бил-ния
пълен член люб-ве-о-бил-ни-ят
ж. р. люб-ве-о-бил-на
членувано люб-ве-о-бил-на-та
ср. р. люб-ве-о-бил-но
членувано люб-ве-о-бил-но-то
мн. ч. люб-ве-о-бил-ни
членувано люб-ве-о-бил-ни-те