лоча

Речник на българския език

ло̀ча преходен глагол от несвършен вид (тип 176ti) редактиране

Значение

ло̀чиш, мин. св. ло̀чих и лочѝх, мин. прич. ло̀чил и лочѝл, несв.; Какво.
1. За животно — поемам течност с език, за да пия. Котката лочи мляко.
2. Прен. Разг. Пренебр. За човек — пия шумно или пия много вода или алкохол. Цял ден лоча вода в горещината. Всяка вечер лочи по кръчмите.

Грешни изписвания (1)

  • лочъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ло-ча ло-чим
2 лице ло-чиш ло-чи-те
3 лице ло-чи ло-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ло-чих ло-чих-ме
2 лице ло-чи ло-чих-те
3 лице ло-чи ло-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ло-чех ло-чех-ме
2 лице ло-че-ше ло-чех-те
3 лице ло-че-ше ло-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице лочил съм лочила съм лочило съм лочили сме
2 лице лочил си лочила си лочило си лочили сте
3 лице лочил е лочила е лочило е лочили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях лочил бях лочила бях лочило бяхме лочили
2 лице беше лочил беше лочила беше лочило бяхте лочили
3 лице беше лочил беше лочила беше лочило бяха лочили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще лоча ще лочим
2 лице ще лочиш ще лочите
3 лице ще лочи ще лочат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм лочил ще съм лочила ще съм лочило ще сме лочили
2 лице ще си лочил ще си лочила ще си лочило ще сте лочили
3 лице ще е лочил ще е лочила ще е лочило ще са лочили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да лоча щяхме да лочим
2 лице щеше да лочиш щяхте да лочите
3 лице щеше да лочи щяха да лочат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм лочил щях да съм лочила щях да съм лочило щяхме да сме лочили
2 лице щеше да си лочил щеше да си лочила щеше да си лочило щяхте да сте лочили
3 лице щеше да е лочил щеше да е лочила щеше да е лочило щяха да са лочили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице лочел съм лочела съм лочело съм лочели сме
2 лице лочел си лочела си лочело си лочели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице лочил съм лочила съм лочило съм лочили сме
2 лице лочил си лочила си лочило си лочили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм лочил била съм лочила било съм лочило били сме лочили
2 лице бил си лочил била си лочила било си лочило били сте лочили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да лоча щяла съм да лоча щяло съм да лоча щели сме да лочим
2 лице щял си да лочиш щяла си да лочиш щяло си да лочиш щели сте да лочите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм лочил щяла съм да съм лочила щяло съм да съм лочило щели сме да сме лочили
2 лице щял си да си лочил щяла си да си лочила щяло си да си лочило щели сте да сте лочили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих лочил бих лочила бих лочило бихме лочили
2 лице би лочил би лочила би лочило бихте лочили
3 лице би лочил би лочила би лочило биха лочили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ло-чи ло-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род ло-чен
непълен член ло-че-ния
пълен член ло-че-ни-ят
женски род ло-че-на
членувано ло-че-на-та
среден род ло-че-но
членувано ло-че-но-то
множествено число ло-че-ни
членувано ло-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ло-чил
непълен член ло-чи-лия
пълен член ло-чи-ли-ят
женски род ло-чи-ла
членувано ло-чи-ла-та
среден род ло-чи-ло
членувано ло-чи-ло-то
множествено число ло-чи-ли
членувано ло-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ло-чел
женски род ло-че-ла
среден род ло-че-ло
множествено число ло-че-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ло-чещ
непълен член ло-че-щия
пълен член ло-че-щи-ят
женски род ло-че-ща
членувано ло-че-ща-та
среден род ло-че-що
членувано ло-че-що-то
множествено число ло-че-щи
членувано ло-че-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ло-чей-ки