лочела

Речник на българския език

1. лочела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лочела е производна форма на лоча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. лочела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

лочела е производна форма на лоча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).