излоквам

Речник на българския език

изло̀квам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • езлоквам
  • езлоквъм
  • излоквъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-лок-вам из-лок-ва-ме
2 лице из-лок-ваш из-лок-ва-те
3 лице из-лок-ва из-лок-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-лок-вах из-лок-вах-ме
2 лице из-лок-ва из-лок-вах-те
3 лице из-лок-ва из-лок-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-лок-вах из-лок-вах-ме
2 лице из-лок-ва-ше из-лок-вах-те
3 лице из-лок-ва-ше из-лок-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице излоквал съм излоквала съм излоквало съм излоквали сме
2 лице излоквал си излоквала си излоквало си излоквали сте
3 лице излоквал е излоквала е излоквало е излоквали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях излоквал бях излоквала бях излоквало бяхме излоквали
2 лице беше излоквал беше излоквала беше излоквало бяхте излоквали
3 лице беше излоквал беше излоквала беше излоквало бяха излоквали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще излоквам ще излокваме
2 лице ще излокваш ще излоквате
3 лице ще излоква ще излокват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм излоквал ще съм излоквала ще съм излоквало ще сме излоквали
2 лице ще си излоквал ще си излоквала ще си излоквало ще сте излоквали
3 лице ще е излоквал ще е излоквала ще е излоквало ще са излоквали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да излоквам щяхме да излокваме
2 лице щеше да излокваш щяхте да излоквате
3 лице щеше да излоква щяха да излокват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм излоквал щях да съм излоквала щях да съм излоквало щяхме да сме излоквали
2 лице щеше да си излоквал щеше да си излоквала щеше да си излоквало щяхте да сте излоквали
3 лице щеше да е излоквал щеше да е излоквала щеше да е излоквало щяха да са излоквали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице излоквал съм излоквала съм излоквало съм излоквали сме
2 лице излоквал си излоквала си излоквало си излоквали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице излоквал съм излоквала съм излоквало съм излоквали сме
2 лице излоквал си излоквала си излоквало си излоквали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм излоквал била съм излоквала било съм излоквало били сме излоквали
2 лице бил си излоквал била си излоквала било си излоквало били сте излоквали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да излоквам щяла съм да излоквам щяло съм да излоквам щели сме да излокваме
2 лице щял си да излокваш щяла си да излокваш щяло си да излокваш щели сте да излоквате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм излоквал щяла съм да съм излоквала щяло съм да съм излоквало щели сме да сме излоквали
2 лице щял си да си излоквал щяла си да си излоквала щяло си да си излоквало щели сте да сте излоквали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих излоквал бих излоквала бих излоквало бихме излоквали
2 лице би излоквал би излоквала би излоквало бихте излоквали
3 лице би излоквал би излоквала би излоквало биха излоквали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-лок-вай из-лок-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-лок-ван
непълен член из-лок-ва-ния
пълен член из-лок-ва-ни-ят
женски род из-лок-ва-на
членувано из-лок-ва-на-та
среден род из-лок-ва-но
членувано из-лок-ва-но-то
множествено число из-лок-ва-ни
членувано из-лок-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-лок-вал
непълен член из-лок-ва-лия
пълен член из-лок-ва-ли-ят
женски род из-лок-ва-ла
членувано из-лок-ва-ла-та
среден род из-лок-ва-ло
членувано из-лок-ва-ло-то
множествено число из-лок-ва-ли
членувано из-лок-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-лок-вал
женски род из-лок-ва-ла
среден род из-лок-ва-ло
множествено число из-лок-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-лок-ващ
непълен член из-лок-ва-щия
пълен член из-лок-ва-щи-ят
женски род из-лок-ва-ща
членувано из-лок-ва-ща-та
среден род из-лок-ва-що
членувано из-лок-ва-що-то
множествено число из-лок-ва-щи
членувано из-лок-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-лок-вай-ки