лочил е

Речник на българския език

1. лочил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

лочил е е производна форма на лоча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. лочил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

лочил е е производна форма на лоча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).