кумувам

Речник на българския език

куму̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii2) редактиране

Значение

куму̀ваш, несв.; На кого. Изпълнявам роля на кум по време на сватба.
същ. куму̀ване, ср.

Грешни изписвания (3)

  • комувам
  • комувъм
  • кумувъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ку-му-вам ку-му-ва-ме
2 лице ку-му-ваш ку-му-ва-те
3 лице ку-му-ва ку-му-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ку-му-вах ку-му-вах-ме
2 лице ку-му-ва ку-му-вах-те
3 лице ку-му-ва ку-му-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ку-му-вах ку-му-вах-ме
2 лице ку-му-ва-ше ку-му-вах-те
3 лице ку-му-ва-ше ку-му-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице кумувал съм кумувала съм кумувало съм кумували сме
2 лице кумувал си кумувала си кумувало си кумували сте
3 лице кумувал е кумувала е кумувало е кумували са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях кумувал бях кумувала бях кумувало бяхме кумували
2 лице беше кумувал беше кумувала беше кумувало бяхте кумували
3 лице беше кумувал беше кумувала беше кумувало бяха кумували
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще кумувам ще кумуваме
2 лице ще кумуваш ще кумувате
3 лице ще кумува ще кумуват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм кумувал ще съм кумувала ще съм кумувало ще сме кумували
2 лице ще си кумувал ще си кумувала ще си кумувало ще сте кумували
3 лице ще е кумувал ще е кумувала ще е кумувало ще са кумували
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да кумувам щяхме да кумуваме
2 лице щеше да кумуваш щяхте да кумувате
3 лице щеше да кумува щяха да кумуват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм кумувал щях да съм кумувала щях да съм кумувало щяхме да сме кумували
2 лице щеше да си кумувал щеше да си кумувала щеше да си кумувало щяхте да сте кумували
3 лице щеше да е кумувал щеше да е кумувала щеше да е кумувало щяха да са кумували
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице кумувал съм кумувала съм кумувало съм кумували сме
2 лице кумувал си кумувала си кумувало си кумували сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице кумувал съм кумувала съм кумувало съм кумували сме
2 лице кумувал си кумувала си кумувало си кумували сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм кумувал била съм кумувала било съм кумувало били сме кумували
2 лице бил си кумувал била си кумувала било си кумувало били сте кумували
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да кумувам щяла съм да кумувам щяло съм да кумувам щели сме да кумуваме
2 лице щял си да кумуваш щяла си да кумуваш щяло си да кумуваш щели сте да кумувате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм кумувал щяла съм да съм кумувала щяло съм да съм кумувало щели сме да сме кумували
2 лице щял си да си кумувал щяла си да си кумувала щяло си да си кумувало щели сте да сте кумували
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих кумувал бих кумувала бих кумувало бихме кумували
2 лице би кумувал би кумувала би кумувало бихте кумували
3 лице би кумувал би кумувала би кумувало биха кумували
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ку-му-вай ку-му-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ку-му-вал
непълен член ку-му-ва-лия
пълен член ку-му-ва-ли-ят
женски род ку-му-ва-ла
членувано ку-му-ва-ла-та
среден род ку-му-ва-ло
членувано ку-му-ва-ло-то
множествено число ку-му-ва-ли
членувано ку-му-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ку-му-вал
женски род ку-му-ва-ла
среден род ку-му-ва-ло
множествено число ку-му-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ку-му-ващ
непълен член ку-му-ва-щия
пълен член ку-му-ва-щи-ят
женски род ку-му-ва-ща
членувано ку-му-ва-ща-та
среден род ку-му-ва-що
членувано ку-му-ва-що-то
множествено число ку-му-ва-щи
членувано ку-му-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ку-му-вай-ки