щяло съм да кумувам

Речник на българския език

1. щяло съм да кумувам — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да кумувам е производна форма на кумувам (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).