кумувах

Речник на българския език

1. кумувах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

кумувах е производна форма на кумувам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. кумувах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

кумувах е производна форма на кумувам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).