кумувахме

Речник на българския език

1. кумувахме — мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

кумувахме е производна форма на кумувам (мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).

2. кумувахме — мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.

кумувахме е производна форма на кумувам (мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.).