кумуване

Речник на българския език

куму̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • комуване
  • комувани
  • комувъне
  • комувъни
  • кумувани
  • кумувъне
  • кумувъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-му-ва-не
членувано ку-му-ва-не-то
мн.ч. ку-му-ва-ния
членувано ку-му-ва-ни-я-та