корифей

Речник на българския език

корифѐй съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

корифѐят, корифѐя, мн. корифѐи, м.
1. Изтъкнат, водещ представител на някаква дейност, в науката или изкуството. Корифеите на модата.
2. Ирон. Голям познавач в някаква област. Корифей в дипломацията. Корифей в живописта. Тя е корифей във всички области.

Грешни изписвания (3)

  • корефей
  • курефей
  • курифей

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ри-фей
непълен член ко-ри-фея
пълен член ко-ри-фе-ят
мн.ч. ко-ри-феи
членувано ко-ри-фе-и-те
бройна форма ко-ри-фея
звателна форма