коридор

мн. коридо̀ри, (два) коридо̀ра, м.
1. Тясно дълго помещение, съединяващо различни части или стаи на един етаж в сграда. Минавам по коридора. От двете страни на коридора има стаи.
2. Пътека между купета или редици със седалки в превозно средство. По коридора се движеше стюардесата. По коридора преминаваха току-що качилите се пътници.
3. Спец. В спорта — пътека за бягане или място за плуване на един човек при състезание. Плувам в първи коридор.
4. Прен. Ивица земя или достъп за преминаване по суша, въздух или по море, уговорени между две държави. Давам коридор. Искам въздушен коридор.

същ. умал. коридо̀рче, мн. коридо̀рчета, ср.
прил. коридо̀рен, коридо̀рна, коридо̀рно, мн. коридо̀рни.

• Коридорите на властта.
1. Вътрешните закономерности или вътрешният живот на управляващите. Познавам коридорите на властта. Вести от коридорите на властта.
2. Йерархичните степени на властта.