хол

Речник на българския език

хол съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

хо̀лът, хо̀ла, мн. хо̀лове, (два) хо̀ла, м. Голяма стая, помещение в жилище за гости, празненства, почивка; салон, гостна, дневна.
прил. хо̀лов, хо̀лова, хо̀лово, мн. хо̀лови. Холова гарнитура.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хол
непълен член хо-ла
пълен член хо-лът
мн.ч. хо-ло-ве
членувано хо-ло-ве-те
бройна форма хо-ла
звателна форма