вестибюл

Речник на българския език

вестибю̀л съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. вестибю̀ли, (два) вестибю̀ла, м.
1. Междинно помещение в жилище, апартамент, от което се влиза в околните стаи.
2. Широко проходно помещение между входа и вътрешните помещения в обществени сгради.

Грешни изписвания (3)

  • вестебюл
  • вистебюл
  • вистибюл

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вес-ти-бюл
непълен член вес-ти-бю-ла
пълен член вес-ти-бю-лът
мн.ч. вес-ти-бю-ли
членувано вес-ти-бю-ли-те
бройна форма вес-ти-бю-ла
звателна форма