антре

Речник на българския език

антрѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. антрѐта, ср. Входно помещение в жилище; преддверие.

Грешни изписвания (1)

  • ънтре

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ан-т-ре
членувано ан-т-ре-то
мн.ч. ан-т-ре-та
членувано ан-т-ре-та-та