кокоря

Речник на българския език

коко̀ря непреходен глагол от несвършен вид (тип 173ii) редактиране

Значение

коко̀риш, мин. св. коко̀рих и кокорѝх, мин. прич. коко̀рил и кокорѝл, несв. Само с очи. Отварям широко очи (от изненада, страх).
кокоря се. 1. — Гледам с широко отворени очи.
2. Прен. Разг. Учудвам се силно. Има да се кокорят, като видят новите ми обувки!

Грешни изписвания (3)

  • кокоръ
  • кукоръ
  • кукоря

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ко-ко-ря ко-ко-рим
2 лице ко-ко-риш ко-ко-ри-те
3 лице ко-ко-ри ко-ко-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ко-ко-рих ко-ко-рих-ме
2 лице ко-ко-ри ко-ко-рих-те
3 лице ко-ко-ри ко-ко-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ко-ко-рех ко-ко-рех-ме
2 лице ко-ко-ре-ше ко-ко-рех-те
3 лице ко-ко-ре-ше ко-ко-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице кокорил съм кокорила съм кокорило съм кокорили сме
2 лице кокорил си кокорила си кокорило си кокорили сте
3 лице кокорил е кокорила е кокорило е кокорили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях кокорил бях кокорила бях кокорило бяхме кокорили
2 лице беше кокорил беше кокорила беше кокорило бяхте кокорили
3 лице беше кокорил беше кокорила беше кокорило бяха кокорили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще кокоря ще кокорим
2 лице ще кокориш ще кокорите
3 лице ще кокори ще кокорят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм кокорил ще съм кокорила ще съм кокорило ще сме кокорили
2 лице ще си кокорил ще си кокорила ще си кокорило ще сте кокорили
3 лице ще е кокорил ще е кокорила ще е кокорило ще са кокорили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да кокоря щяхме да кокорим
2 лице щеше да кокориш щяхте да кокорите
3 лице щеше да кокори щяха да кокорят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм кокорил щях да съм кокорила щях да съм кокорило щяхме да сме кокорили
2 лице щеше да си кокорил щеше да си кокорила щеше да си кокорило щяхте да сте кокорили
3 лице щеше да е кокорил щеше да е кокорила щеше да е кокорило щяха да са кокорили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице кокорел съм кокорела съм кокорело съм кокорели сме
2 лице кокорел си кокорела си кокорело си кокорели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице кокорил съм кокорила съм кокорило съм кокорили сме
2 лице кокорил си кокорила си кокорило си кокорили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм кокорил била съм кокорила било съм кокорило били сме кокорили
2 лице бил си кокорил била си кокорила било си кокорило били сте кокорили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да кокоря щяла съм да кокоря щяло съм да кокоря щели сме да кокорим
2 лице щял си да кокориш щяла си да кокориш щяло си да кокориш щели сте да кокорите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм кокорил щяла съм да съм кокорила щяло съм да съм кокорило щели сме да сме кокорили
2 лице щял си да си кокорил щяла си да си кокорила щяло си да си кокорило щели сте да сте кокорили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих кокорил бих кокорила бих кокорило бихме кокорили
2 лице би кокорил би кокорила би кокорило бихте кокорили
3 лице би кокорил би кокорила би кокорило биха кокорили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ко-ко-ри ко-ко-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ко-ко-рил
непълен член ко-ко-ри-лия
пълен член ко-ко-ри-ли-ят
женски род ко-ко-ри-ла
членувано ко-ко-ри-ла-та
среден род ко-ко-ри-ло
членувано ко-ко-ри-ло-то
множествено число ко-ко-ри-ли
членувано ко-ко-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ко-ко-рел
женски род ко-ко-ре-ла
среден род ко-ко-ре-ло
множествено число ко-ко-ре-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ко-ко-рещ
непълен член ко-ко-ре-щия
пълен член ко-ко-ре-щи-ят
женски род ко-ко-ре-ща
членувано ко-ко-ре-ща-та
среден род ко-ко-ре-що
членувано ко-ко-ре-що-то
множествено число ко-ко-ре-щи
членувано ко-ко-ре-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ко-ко-рей-ки