било кокорило

Речник на българския език

1. било кокорило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било кокорило е производна форма на кокоря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).