кокорил си

Речник на българския език

1. кокорил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

кокорил си е производна форма на кокоря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. кокорил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

кокорил си е производна форма на кокоря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).