кокорела

Речник на българския език

1. кокорела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

кокорела е производна форма на кокоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. кокорела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

кокорела е производна форма на кокоря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).