кокорило е

Речник на българския език

1. кокорило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кокорило е е производна форма на кокоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. кокорило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кокорило е е производна форма на кокоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).