изчупя

Речник на българския език

изчупя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • изчупъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-чу-пя из-чу-пим
2 лице из-чу-пиш из-чу-пи-те
3 лице из-чу-пи из-чу-пят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-чу-пих из-чу-пих-ме
2 лице из-чу-пи из-чу-пих-те
3 лице из-чу-пи из-чу-пи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-чу-пех из-чу-пех-ме
2 лице из-чу-пе-ше из-чу-пех-те
3 лице из-чу-пе-ше из-чу-пе-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изчупил съм изчупила съм изчупило съм изчупили сме
2 лице изчупил си изчупила си изчупило си изчупили сте
3 лице изчупил е изчупила е изчупило е изчупили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изчупил бях изчупила бях изчупило бяхме изчупили
2 лице беше изчупил беше изчупила беше изчупило бяхте изчупили
3 лице беше изчупил беше изчупила беше изчупило бяха изчупили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изчупя ще изчупим
2 лице ще изчупиш ще изчупите
3 лице ще изчупи ще изчупят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изчупил ще съм изчупила ще съм изчупило ще сме изчупили
2 лице ще си изчупил ще си изчупила ще си изчупило ще сте изчупили
3 лице ще е изчупил ще е изчупила ще е изчупило ще са изчупили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изчупя щяхме да изчупим
2 лице щеше да изчупиш щяхте да изчупите
3 лице щеше да изчупи щяха да изчупят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изчупил щях да съм изчупила щях да съм изчупило щяхме да сме изчупили
2 лице щеше да си изчупил щеше да си изчупила щеше да си изчупило щяхте да сте изчупили
3 лице щеше да е изчупил щеше да е изчупила щеше да е изчупило щяха да са изчупили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изчупел съм изчупела съм изчупело съм изчупели сме
2 лице изчупел си изчупела си изчупело си изчупели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изчупил съм изчупила съм изчупило съм изчупили сме
2 лице изчупил си изчупила си изчупило си изчупили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изчупил била съм изчупила било съм изчупило били сме изчупили
2 лице бил си изчупил била си изчупила било си изчупило били сте изчупили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изчупя щяла съм да изчупя щяло съм да изчупя щели сме да изчупим
2 лице щял си да изчупиш щяла си да изчупиш щяло си да изчупиш щели сте да изчупите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изчупил щяла съм да съм изчупила щяло съм да съм изчупило щели сме да сме изчупили
2 лице щял си да си изчупил щяла си да си изчупила щяло си да си изчупило щели сте да сте изчупили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изчупил бих изчупила бих изчупило бихме изчупили
2 лице би изчупил би изчупила би изчупило бихте изчупили
3 лице би изчупил би изчупила би изчупило биха изчупили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-чу-пи из-чу-пе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-чу-пен
непълен член из-чу-пе-ния
пълен член из-чу-пе-ни-ят
женски род из-чу-пе-на
членувано из-чу-пе-на-та
среден род из-чу-пе-но
членувано из-чу-пе-но-то
множествено число из-чу-пе-ни
членувано из-чу-пе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-чу-пил
непълен член из-чу-пи-лия
пълен член из-чу-пи-ли-ят
женски род из-чу-пи-ла
членувано из-чу-пи-ла-та
среден род из-чу-пи-ло
членувано из-чу-пи-ло-то
множествено число из-чу-пи-ли
членувано из-чу-пи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-чу-пел
женски род из-чу-пе-ла
среден род из-чу-пе-ло
множествено число из-чу-пе-ли