изчупило е

Речник на българския език

1. изчупило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изчупило е е производна форма на изчупя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изчупило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изчупило е е производна форма на изчупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).