изчупил

Речник на българския език

1. изчупил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изчупил е производна форма на изчупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изчупил — мин. деят. св. прич. м. р.

изчупил е производна форма на изчупя (мин. деят. св. прич. м. р.).