изчупил
1.
изчупил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изчупил
е производна форма
на изчупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изчупил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изчупил
е производна форма
на изчупя (мин. деят. св. прич. м. р.).