изчупило си

Речник на българския език

1. изчупило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изчупило си е производна форма на изчупя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изчупило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изчупило си е производна форма на изчупя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).