изчупило
1.
изчупило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
изчупило
е производна форма
на изчупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
изчупило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
изчупило
е производна форма
на изчупя (мин. деят. св. прич. ср. р.).