изхайтя

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	из-хай-тя	из-хай-тим
2 лице	из-хай-тиш	из-хай-ти-те
3 лице	из-хай-ти	из-хай-тят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-хай-тих	из-хай-тих-ме
2 лице	из-хай-ти	из-хай-тих-те
3 лице	из-хай-ти	из-хай-ти-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-хай-тех	из-хай-тех-ме
2 лице	из-хай-те-ше	из-хай-тех-те
3 лице	из-хай-те-ше	из-хай-те-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изхайтил съм	изхайтила съм	изхайтило съм	изхайтили сме
2 лице	изхайтил си	изхайтила си	изхайтило си	изхайтили сте
3 лице	изхайтил е	изхайтила е	изхайтило е	изхайтили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях изхайтил	бях изхайтила	бях изхайтило	бяхме изхайтили
2 лице	беше изхайтил	беше изхайтила	беше изхайтило	бяхте изхайтили
3 лице	беше изхайтил	беше изхайтила	беше изхайтило	бяха изхайтили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще изхайтя	ще изхайтим
2 лице	ще изхайтиш	ще изхайтите
3 лице	ще изхайти	ще изхайтят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм изхайтил	ще съм изхайтила	ще съм изхайтило	ще сме изхайтили
2 лице	ще си изхайтил	ще си изхайтила	ще си изхайтило	ще сте изхайтили
3 лице	ще е изхайтил	ще е изхайтила	ще е изхайтило	ще са изхайтили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да изхайтя	щяхме да изхайтим
2 лице	щеше да изхайтиш	щяхте да изхайтите
3 лице	щеше да изхайти	щяха да изхайтят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм изхайтил	щях да съм изхайтила	щях да съм изхайтило	щяхме да сме изхайтили
2 лице	щеше да си изхайтил	щеше да си изхайтила	щеше да си изхайтило	щяхте да сте изхайтили
3 лице	щеше да е изхайтил	щеше да е изхайтила	щеше да е изхайтило	щяха да са изхайтили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изхайтел съм	изхайтела съм	изхайтело съм	изхайтели сме
2 лице	изхайтел си	изхайтела си	изхайтело си	изхайтели сте
3 лице	из-хай-тел изхайтел е	из-хай-те-ла изхайтела е	из-хай-те-ло изхайтело е	из-хай-те-ли изхайтели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изхайтил съм	изхайтила съм	изхайтило съм	изхайтили сме
2 лице	изхайтил си	изхайтила си	изхайтило си	изхайтили сте
3 лице	из-хай-тил изхайтил е	из-хай-ти-ла изхайтила е	из-хай-ти-ло изхайтило е	из-хай-ти-ли изхайтили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм изхайтил	била съм изхайтила	било съм изхайтило	били сме изхайтили
2 лице	бил си изхайтил	била си изхайтила	било си изхайтило	били сте изхайтили
3 лице	бил изхайтил бил е изхайтил	била изхайтила била е изхайтила	било изхайтило било е изхайтило	били изхайтили били са изхайтили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да изхайтя	щяла съм да изхайтя	щяло съм да изхайтя	щели сме да изхайтим
2 лице	щял си да изхайтиш	щяла си да изхайтиш	щяло си да изхайтиш	щели сте да изхайтите
3 лице	щял да изхайти щял е да изхайти	щяла да изхайти щяла е да изхайти	щяло да изхайти щяло е да изхайти	щели да изхайтят щели са да изхайтят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм изхайтил	щяла съм да съм изхайтила	щяло съм да съм изхайтило	щели сме да сме изхайтили
2 лице	щял си да си изхайтил	щяла си да си изхайтила	щяло си да си изхайтило	щели сте да сте изхайтили
3 лице	щял да е изхайтил щял е да е изхайтил	щяла да е изхайтила щяла е да е изхайтила	щяло да е изхайтило щяло е да е изхайтило	щели да са изхайтили щели са да са изхайтили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих изхайтил	бих изхайтила	бих изхайтило	бихме изхайтили
2 лице	би изхайтил	би изхайтила	би изхайтило	бихте изхайтили
3 лице	би изхайтил	би изхайтила	би изхайтило	биха изхайтили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
из-хай-ти	из-хай-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		из-хай-тен
		непълен член	из-хай-те-ния
		пълен член	из-хай-те-ни-ят
	женски род		из-хай-те-на
		членувано	из-хай-те-на-та
	среден род		из-хай-те-но
		членувано	из-хай-те-но-то
множествено число			из-хай-те-ни
		членувано	из-хай-те-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		из-хай-тил
		непълен член	из-хай-ти-лия
		пълен член	из-хай-ти-ли-ят
	женски род		из-хай-ти-ла
		членувано	из-хай-ти-ла-та
	среден род		из-хай-ти-ло
		членувано	из-хай-ти-ло-то
множествено число			из-хай-ти-ли
		членувано	из-хай-ти-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	из-хай-тел
	женски род	из-хай-те-ла
	среден род	из-хай-те-ло
множествено число		из-хай-те-ли