изхайтеше

Речник на българския език

1. изхайтеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

изхайтеше е производна форма на изхайтя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. изхайтеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

изхайтеше е производна форма на изхайтя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).