изхайтило си

Речник на българския език

1. изхайтило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изхайтило си е производна форма на изхайтя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изхайтило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изхайтило си е производна форма на изхайтя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).