изхайтил е

Речник на българския език

1. изхайтил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхайтил е е производна форма на изхайтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхайтил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхайтил е е производна форма на изхайтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).