изхайтело е

Речник на българския език

1. изхайтело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхайтело е е производна форма на изхайтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).