изтарикатя

Речник на българския език

изтарикатя непреходен глагол от свършен вид (тип 174it) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • изтарикатъ
  • истарикатъ
  • истарикатя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-та-ри-ка-тя из-та-ри-ка-тим
2 лице из-та-ри-ка-тиш из-та-ри-ка-ти-те
3 лице из-та-ри-ка-ти из-та-ри-ка-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-та-ри-ка-тих из-та-ри-ка-тих-ме
2 лице из-та-ри-ка-ти из-та-ри-ка-тих-те
3 лице из-та-ри-ка-ти из-та-ри-ка-ти-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-та-ри-ка-тях из-та-ри-ка-тях-ме
2 лице из-та-ри-ка-те-ше из-та-ри-ка-тях-те
3 лице из-та-ри-ка-те-ше из-та-ри-ка-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтарикатил съм изтарикатила съм изтарикатило съм изтарикатили сме
2 лице изтарикатил си изтарикатила си изтарикатило си изтарикатили сте
3 лице изтарикатил е изтарикатила е изтарикатило е изтарикатили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изтарикатил бях изтарикатила бях изтарикатило бяхме изтарикатили
2 лице беше изтарикатил беше изтарикатила беше изтарикатило бяхте изтарикатили
3 лице беше изтарикатил беше изтарикатила беше изтарикатило бяха изтарикатили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изтарикатя ще изтарикатим
2 лице ще изтарикатиш ще изтарикатите
3 лице ще изтарикати ще изтарикатят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изтарикатил ще съм изтарикатила ще съм изтарикатило ще сме изтарикатили
2 лице ще си изтарикатил ще си изтарикатила ще си изтарикатило ще сте изтарикатили
3 лице ще е изтарикатил ще е изтарикатила ще е изтарикатило ще са изтарикатили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изтарикатя щяхме да изтарикатим
2 лице щеше да изтарикатиш щяхте да изтарикатите
3 лице щеше да изтарикати щяха да изтарикатят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изтарикатил щях да съм изтарикатила щях да съм изтарикатило щяхме да сме изтарикатили
2 лице щеше да си изтарикатил щеше да си изтарикатила щеше да си изтарикатило щяхте да сте изтарикатили
3 лице щеше да е изтарикатил щеше да е изтарикатила щеше да е изтарикатило щяха да са изтарикатили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтарикатял съм изтарикатяла съм изтарикатяло съм изтарикатели сме
2 лице изтарикатял си изтарикатяла си изтарикатяло си изтарикатели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтарикатил съм изтарикатила съм изтарикатило съм изтарикатили сме
2 лице изтарикатил си изтарикатила си изтарикатило си изтарикатили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изтарикатил била съм изтарикатила било съм изтарикатило били сме изтарикатили
2 лице бил си изтарикатил била си изтарикатила било си изтарикатило били сте изтарикатили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изтарикатя щяла съм да изтарикатя щяло съм да изтарикатя щели сме да изтарикатим
2 лице щял си да изтарикатиш щяла си да изтарикатиш щяло си да изтарикатиш щели сте да изтарикатите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изтарикатил щяла съм да съм изтарикатила щяло съм да съм изтарикатило щели сме да сме изтарикатили
2 лице щял си да си изтарикатил щяла си да си изтарикатила щяло си да си изтарикатило щели сте да сте изтарикатили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изтарикатил бих изтарикатила бих изтарикатило бихме изтарикатили
2 лице би изтарикатил би изтарикатила би изтарикатило бихте изтарикатили
3 лице би изтарикатил би изтарикатила би изтарикатило биха изтарикатили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-та-ри-ка-ти из-та-ри-ка-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-та-ри-ка-тил
непълен член из-та-ри-ка-ти-лия
пълен член из-та-ри-ка-ти-ли-ят
женски род из-та-ри-ка-ти-ла
членувано из-та-ри-ка-ти-ла-та
среден род из-та-ри-ка-ти-ло
членувано из-та-ри-ка-ти-ло-то
множествено число из-та-ри-ка-ти-ли
членувано из-та-ри-ка-ти-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-та-ри-ка-тял
женски род из-та-ри-ка-тя-ла
среден род из-та-ри-ка-тя-ло
множествено число из-та-ри-ка-те-ли