изтарикатяло

Речник на българския език

1. изтарикатяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтарикатяло е производна форма на изтарикатя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтарикатяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтарикатяло е производна форма на изтарикатя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).