изтарикатели

Речник на българския език

1. изтарикатели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изтарикатели е производна форма на изтарикатя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изтарикатели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изтарикатели е производна форма на изтарикатя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).