изтарикатило

Речник на българския език

1. изтарикатило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтарикатило е производна форма на изтарикатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтарикатило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтарикатило е производна форма на изтарикатя (мин. деят. св. прич. ср. р.).