изтарикатила

Речник на българския език

1. изтарикатила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтарикатила е производна форма на изтарикатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изтарикатила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изтарикатила е производна форма на изтарикатя (мин. деят. св. прич. ж. р.).