изроня

Речник на българския език

изро̀ня преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • езронъ
  • езроня
  • изронъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-ро-ня из-ро-ним
2 лице из-ро-ниш из-ро-ни-те
3 лице из-ро-ни из-ро-нят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-ро-них из-ро-них-ме
2 лице из-ро-ни из-ро-них-те
3 лице из-ро-ни из-ро-ни-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ро-нех из-ро-нех-ме
2 лице из-ро-не-ше из-ро-нех-те
3 лице из-ро-не-ше из-ро-не-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изронил съм изронила съм изронило съм изронили сме
2 лице изронил си изронила си изронило си изронили сте
3 лице изронил е изронила е изронило е изронили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изронил бях изронила бях изронило бяхме изронили
2 лице беше изронил беше изронила беше изронило бяхте изронили
3 лице беше изронил беше изронила беше изронило бяха изронили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изроня ще изроним
2 лице ще изрониш ще изроните
3 лице ще изрони ще изронят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изронил ще съм изронила ще съм изронило ще сме изронили
2 лице ще си изронил ще си изронила ще си изронило ще сте изронили
3 лице ще е изронил ще е изронила ще е изронило ще са изронили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изроня щяхме да изроним
2 лице щеше да изрониш щяхте да изроните
3 лице щеше да изрони щяха да изронят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изронил щях да съм изронила щях да съм изронило щяхме да сме изронили
2 лице щеше да си изронил щеше да си изронила щеше да си изронило щяхте да сте изронили
3 лице щеше да е изронил щеше да е изронила щеше да е изронило щяха да са изронили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изронел съм изронела съм изронело съм изронели сме
2 лице изронел си изронела си изронело си изронели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изронил съм изронила съм изронило съм изронили сме
2 лице изронил си изронила си изронило си изронили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изронил била съм изронила било съм изронило били сме изронили
2 лице бил си изронил била си изронила било си изронило били сте изронили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изроня щяла съм да изроня щяло съм да изроня щели сме да изроним
2 лице щял си да изрониш щяла си да изрониш щяло си да изрониш щели сте да изроните
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изронил щяла съм да съм изронила щяло съм да съм изронило щели сме да сме изронили
2 лице щял си да си изронил щяла си да си изронила щяло си да си изронило щели сте да сте изронили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изронил бих изронила бих изронило бихме изронили
2 лице би изронил би изронила би изронило бихте изронили
3 лице би изронил би изронила би изронило биха изронили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-ро-ни из-ро-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-ро-нен
непълен член из-ро-не-ния
пълен член из-ро-не-ни-ят
женски род из-ро-не-на
членувано из-ро-не-на-та
среден род из-ро-не-но
членувано из-ро-не-но-то
множествено число из-ро-не-ни
членувано из-ро-не-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ро-нил
непълен член из-ро-ни-лия
пълен член из-ро-ни-ли-ят
женски род из-ро-ни-ла
членувано из-ро-ни-ла-та
среден род из-ро-ни-ло
членувано из-ро-ни-ло-то
множествено число из-ро-ни-ли
членувано из-ро-ни-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ро-нел
женски род из-ро-не-ла
среден род из-ро-не-ло
множествено число из-ро-не-ли