изронили

Речник на българския език

1. изронили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изронили е производна форма на изроня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изронили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изронили е производна форма на изроня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).