изронел

Речник на българския език

1. изронел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изронел е производна форма на изроня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изронел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изронел е производна форма на изроня (мин. деят. несв. прич. м. р.).