изронила

Речник на българския език

1. изронила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изронила е производна форма на изроня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изронила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изронила е производна форма на изроня (мин. деят. св. прич. ж. р.).