изронил е

Речник на българския език

1. изронил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изронил е е производна форма на изроня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изронил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изронил е е производна форма на изроня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).