изпуля

Речник на българския език

изпу̀ля преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • испуля

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-пу-ля из-пу-лим
2 лице из-пу-лиш из-пу-ли-те
3 лице из-пу-ли из-пу-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-пу-лих из-пу-лих-ме
2 лице из-пу-ли из-пу-лих-те
3 лице из-пу-ли из-пу-ли-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-пу-лех из-пу-лех-ме
2 лице из-пу-ле-ше из-пу-лех-те
3 лице из-пу-ле-ше из-пу-ле-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпулил съм изпулила съм изпулило съм изпулили сме
2 лице изпулил си изпулила си изпулило си изпулили сте
3 лице изпулил е изпулила е изпулило е изпулили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изпулил бях изпулила бях изпулило бяхме изпулили
2 лице беше изпулил беше изпулила беше изпулило бяхте изпулили
3 лице беше изпулил беше изпулила беше изпулило бяха изпулили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изпуля ще изпулим
2 лице ще изпулиш ще изпулите
3 лице ще изпули ще изпулят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изпулил ще съм изпулила ще съм изпулило ще сме изпулили
2 лице ще си изпулил ще си изпулила ще си изпулило ще сте изпулили
3 лице ще е изпулил ще е изпулила ще е изпулило ще са изпулили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изпуля щяхме да изпулим
2 лице щеше да изпулиш щяхте да изпулите
3 лице щеше да изпули щяха да изпулят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изпулил щях да съм изпулила щях да съм изпулило щяхме да сме изпулили
2 лице щеше да си изпулил щеше да си изпулила щеше да си изпулило щяхте да сте изпулили
3 лице щеше да е изпулил щеше да е изпулила щеше да е изпулило щяха да са изпулили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпулел съм изпулела съм изпулело съм изпулели сме
2 лице изпулел си изпулела си изпулело си изпулели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпулил съм изпулила съм изпулило съм изпулили сме
2 лице изпулил си изпулила си изпулило си изпулили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изпулил била съм изпулила било съм изпулило били сме изпулили
2 лице бил си изпулил била си изпулила било си изпулило били сте изпулили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изпуля щяла съм да изпуля щяло съм да изпуля щели сме да изпулим
2 лице щял си да изпулиш щяла си да изпулиш щяло си да изпулиш щели сте да изпулите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изпулил щяла съм да съм изпулила щяло съм да съм изпулило щели сме да сме изпулили
2 лице щял си да си изпулил щяла си да си изпулила щяло си да си изпулило щели сте да сте изпулили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изпулил бих изпулила бих изпулило бихме изпулили
2 лице би изпулил би изпулила би изпулило бихте изпулили
3 лице би изпулил би изпулила би изпулило биха изпулили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-пу-ли из-пу-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-пу-лен
непълен член из-пу-ле-ния
пълен член из-пу-ле-ни-ят
женски род из-пу-ле-на
членувано из-пу-ле-на-та
среден род из-пу-ле-но
членувано из-пу-ле-но-то
множествено число из-пу-ле-ни
членувано из-пу-ле-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-пу-лил
непълен член из-пу-ли-лия
пълен член из-пу-ли-ли-ят
женски род из-пу-ли-ла
членувано из-пу-ли-ла-та
среден род из-пу-ли-ло
членувано из-пу-ли-ло-то
множествено число из-пу-ли-ли
членувано из-пу-ли-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-пу-лел
женски род из-пу-ле-ла
среден род из-пу-ле-ло
множествено число из-пу-ле-ли