бил изпулил

Речник на българския език

1. бил изпулил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изпулил е производна форма на изпуля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).