изпулил си

Речник на българския език

1. изпулил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпулил си е производна форма на изпуля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изпулил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпулил си е производна форма на изпуля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).