изпулил
1.
изпулил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изпулил
е производна форма
на изпуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изпулил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изпулил
е производна форма
на изпуля (мин. деят. св. прич. м. р.).