изпулил е

Речник на българския език

1. изпулил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпулил е е производна форма на изпуля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпулил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпулил е е производна форма на изпуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).