изнамеря

Речник на българския език

изнамѐря преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

изнамѐриш, мин. св. изнамѐрих, мин. прич. изнамѐрил, св.вж. изнамирам.

Грешни изписвания (7)

  • езнамеръ
  • езнамеря
  • езнъмеръ
  • езнъмеря
  • изнамеръ
  • изнъмеръ
  • изнъмеря

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-на-ме-ря из-на-ме-рим
2 лице из-на-ме-риш из-на-ме-ри-те
3 лице из-на-ме-ри из-на-ме-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-на-ме-рих из-на-ме-рих-ме
2 лице из-на-ме-ри из-на-ме-рих-те
3 лице из-на-ме-ри из-на-ме-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-на-ме-рех из-на-ме-рех-ме
2 лице из-на-ме-ре-ше из-на-ме-рех-те
3 лице из-на-ме-ре-ше из-на-ме-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изнамерил съм изнамерила съм изнамерило съм изнамерили сме
2 лице изнамерил си изнамерила си изнамерило си изнамерили сте
3 лице изнамерил е изнамерила е изнамерило е изнамерили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изнамерил бях изнамерила бях изнамерило бяхме изнамерили
2 лице беше изнамерил беше изнамерила беше изнамерило бяхте изнамерили
3 лице беше изнамерил беше изнамерила беше изнамерило бяха изнамерили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изнамеря ще изнамерим
2 лице ще изнамериш ще изнамерите
3 лице ще изнамери ще изнамерят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изнамерил ще съм изнамерила ще съм изнамерило ще сме изнамерили
2 лице ще си изнамерил ще си изнамерила ще си изнамерило ще сте изнамерили
3 лице ще е изнамерил ще е изнамерила ще е изнамерило ще са изнамерили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изнамеря щяхме да изнамерим
2 лице щеше да изнамериш щяхте да изнамерите
3 лице щеше да изнамери щяха да изнамерят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изнамерил щях да съм изнамерила щях да съм изнамерило щяхме да сме изнамерили
2 лице щеше да си изнамерил щеше да си изнамерила щеше да си изнамерило щяхте да сте изнамерили
3 лице щеше да е изнамерил щеше да е изнамерила щеше да е изнамерило щяха да са изнамерили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изнамерел съм изнамерела съм изнамерело съм изнамерели сме
2 лице изнамерел си изнамерела си изнамерело си изнамерели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изнамерил съм изнамерила съм изнамерило съм изнамерили сме
2 лице изнамерил си изнамерила си изнамерило си изнамерили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изнамерил била съм изнамерила било съм изнамерило били сме изнамерили
2 лице бил си изнамерил била си изнамерила било си изнамерило били сте изнамерили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изнамеря щяла съм да изнамеря щяло съм да изнамеря щели сме да изнамерим
2 лице щял си да изнамериш щяла си да изнамериш щяло си да изнамериш щели сте да изнамерите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изнамерил щяла съм да съм изнамерила щяло съм да съм изнамерило щели сме да сме изнамерили
2 лице щял си да си изнамерил щяла си да си изнамерила щяло си да си изнамерило щели сте да сте изнамерили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изнамерил бих изнамерила бих изнамерило бихме изнамерили
2 лице би изнамерил би изнамерила би изнамерило бихте изнамерили
3 лице би изнамерил би изнамерила би изнамерило биха изнамерили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-на-ме-ри из-на-ме-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-на-ме-рен
непълен член из-на-ме-ре-ния
пълен член из-на-ме-ре-ни-ят
женски род из-на-ме-ре-на
членувано из-на-ме-ре-на-та
среден род из-на-ме-ре-но
членувано из-на-ме-ре-но-то
множествено число из-на-ме-ре-ни
членувано из-на-ме-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-на-ме-рил
непълен член из-на-ме-ри-лия
пълен член из-на-ме-ри-ли-ят
женски род из-на-ме-ри-ла
членувано из-на-ме-ри-ла-та
среден род из-на-ме-ри-ло
членувано из-на-ме-ри-ло-то
множествено число из-на-ме-ри-ли
членувано из-на-ме-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-на-ме-рел
женски род из-на-ме-ре-ла
среден род из-на-ме-ре-ло
множествено число из-на-ме-ре-ли