изнамереният

Речник на българския език

1. изнамереният — м. р. пълен член

изнамереният е производна форма на изнамерен (м. р. пълен член).

2. изнамереният — мин. страд. прич. м. р. пълен член

изнамереният е производна форма на изнамеря (мин. страд. прич. м. р. пълен член).